Eчемик
Какво е ечемик?
Ечемикът е един от най-честите проблеми, които могат да засегнат очите.
Ечемикът е остро възпаление на клепачните жлези. Той може да бъде външен и вътрешен. Разликата е, че външният ечемик е гнойно възпаление, което обхваща космения фоликул на миглата и мастната жлеза около него. Външното образувание се разполага на мигления ръб повече откъм кожата. Вътрешният ечемик също е остро гнойно възпаление, но се развива по-дълбоко в клепача и е разположен по-скоро към очната ябълка, т.е. навътре.
Ечемиците могат да се появят във всички възрасти, могат да излизат само на едното око, а може да обхванат едновременно и двете очи. Възможно е да се развие само един, но се наблюдава често и излизането по няколко ечемика един след друг или приблизително по едно и също време.
Ако ечемикът не се лекува правилно, той може да хронифицира. След като е преминал острият стадий, може да остане една малка, не болезнена подутина, която обаче е изпълнена със секрет. А оттам може да се стигне до оперативно лечение.
Причини
Най-честите причини за възникване са различни видове бактерии. Има хора, които са по-предразположени. Хората, които имат блефарит, тоест възпаление на миглените ръбове, често развиват ечемици. При конюнктивит също има опасност от развитие на ечемици. Конюнктивитът представлява възпаление на лигавицата, която покрива задната част на клепачите и предната част на очната ябълка, достигаща до роговицата.
На следващо място са дразнещите фактори от ежедневието ни – силна и/или изкуствена светлина, нощната работа, многочасова работа пред компютър, прах, дим. При дамите по-силен грим също може да бъде причина за възпаление.
Една от водещите причини за развитие на ечемиците е некоригиран очен проблем. При пациенти, които имат нужда от очила, но не ги носят или им е изписана неточна корекция. Когато пациентът не вижда добре, присвива клепачи, а при такова напрежение се предразполага възпалението им.
Друга причина за развитие на ечемици може да бъде диабетът. При пациенти с многократно повтарящи се ечемици, когато са изключени всички други причини, трябва да се провери нивото на кръвната захар. При повишена кръвна захар организмът е изключително склонен към възпаления, към това число и клепачни.
Симптоми
Ечемикът започва като едно зачервено подуване близо до мигления ръб, при външния ечемик и по-надълбоко в клепача при вътрешния. Обикновено не е с много големи размери, но клепачът може да е оттекъл, кожата около него да е зачервена, да бъде болезнена дори при пипане.
При по-сериозните случаи е възможно състоянието да е съпътствано от подуване на лимфни възли в близост до ушите. Понякога ечемикът спонтанно може да се спука и гнойта, която е събрана в него, да изтече. Много важно е пациентът да не се опитва сам да изстисква ечемик - инфекцията може да се разпространи към околните тъкани – както на окото, така и по лицето.
Има различни състояния на клепачите, които могат да протичат със сходни симптоми. Ако човек изпита дискомфорт, трябва да посети очен лекар, за да се установи причината и да се лекува адекватно. Възможно е зад симптомите да се крие диагноза, за която е необходимо различно лечение. Дори туморно образувание може да имитира външния вид на ечемика, така че състоянието не е изобщо за подценяване.
Лечение
В острите фази ечемикът се лекува предимно с антибиотични капки и мехлеми. Прилагат се и различни топли процедури, които целят да се разнесе секретът. Правилното и навременно лечение води до пълно излекуване без каквито и да е белези и/или последствия.
В съвремието за неоперативно лечение на ечемик се използва фототерапия (фотобиомодулация), която показва особено добри резултати в по-ранните стадии на заболяването. Докато в острия стадий на ечемика са достатъчни само 2 процедури, в хроничната фаза е необходим целият курс на лечение от 4 процедури. Възможно е фотобиомодулацията при хроничен ечемик да не доведе до пълно излекуване, а просто да намали размерите на „подутината“ и да подобри естетическия вид на клепачите.
Ако ечемикът не се лекува адекватно и навреме, може да хронифицира, а след това единственият начин за дефинитивно лечение е оперативният. При оперативната интервенция хирургично се евакуира натрупания секрет с последваща щателна дезинфекция на областта на ечемика. Извършва се с локална (местна) упойка за около 15-30 минути. В следоперативния период трябва да се поставят антибиотични капки по схема и да се спазва висока лична хигиена.
